София, БНТ



Тази година "Кремиковци" навършва 45 години от своето официално откриване. Комбинатът, считан някога за гордост на българската металургична индустрия, оцеля през годините на прехода, въпреки че натрупа огромни дългове и два пъти смени своя собственик.

Култът на социализма към черната металургия, която Западът отдавна е развил, ражда идеята за строителството на в “Кремиковци” на най-големия на Балканите металургичен комбинат. Построен е по съветски проект и открит през 1963 лично от Тодор Живков. Извисява мощен силует в затвореното софийско котловинно поле само на 19 км от столицата. Защо тук?

Защото тук има находище на желязна руда. Само, че този, който е решавал тогава, не е имал капацитета да знае или не е искал да знае, че тази руда има ниско съдържание на желязо, сложна е за обработка и в същото време е богата на отровни примеси. Така бомбата в екологията и икономиката е заложена. Налага се за да се обогатява местната руда, като се внася суровина предимно от тогавашния Съветски съюз - по море и след това по жп линия да стига до “Кремиковци”.

Енергоемкостта на производството е огромна. Но “Кремиковци” произвежда, изнася и дава хляб на 35 000 души. И така до 1989 година, когато промяната бързо научи мнозина как се източват държавни предприятия. Просто слагаш на входа и изхода свързани фирми, които доставят скъпа суровина, а купуват продукцията евтино. Дълговете се трупат и предопределят продажбата през 1999 година на 71% от комбината за 1 долар, но срещу ангажимента за покриване на задълженията от 640 милиона лева.

За купувач, въпреки наличието на по-добри оферти е избран “Финметалс холдинг”. Държавата запазва малко над 25%. До 2005 г., когато “Кремиковци” е препродаден на индиеца Прамод Митал, буксуват както погасяването на задълженията, така и екологичната програма – обяснението е в неблагоприятната конюнктура. Пак тя подплаши, според сегашния изпълнителен директор на комбината Александър Томов, представяният до скоро като спасител на “Кремиковци” индийски собственик Митал.

Синдикатите заподозряха поредното източване, а главният архитект на София – странно как, изтри с един замах даващия 3% от БВП структуроопределящ комбинат и нарисува български Бевърли хилс на негово място. И така приемникът на Митал ще трябва да се справя с екоизисквания и натиск от ЕС, с инвестиционна програма и неустойки, и не на последно място с неясните интереси зад идеите за закриване на някогашната национална гордост.