Остава напрежението около съдбата на металургичния комбинат “Кремиковци” край София. Собственикът на мажоритарния пакет акции на комбината - индиецът Прамод Митал, не изпълни задълженията си по отношение на екологичната програма на “Кремиковци”, съобщи БНР. Той не изпълнява и редица други задължения за технологично обновление, залегнали в инвестиционните намерения, обявени от него при подписването на приватизационния договор за покупката на 71 процента от “Кремиковци” през август 2005 г. Всичко това, заедно с неизплатени задължения към работниците – заплати и допълнителни плащания за храна, задължения към доставчици на суровина, към Националната електрическа компания, към “Булгаргаз” ескалираха напрежението.

То тлее от средата на миналата година. Стачните протести алармираха и за това, че редица важни за производството обекти, както и земи, в и около комбината се разпродават. За да спре опитите за препродажба на комбината, се намеси и държавата, която е собственик на 25 процента от акциите на “Кремиковци”. Агенцията за следприватизационен контрол запорира акциите на “Кремиковци”.

“Българското правителство категорично ще се противопостави на опитите за реализиране на проекти, които предвиждат закриването на комбината” - гласи правителствената позиция. В срещи със собственика Прамод Митал се настоява за бързо осъществяване на екологичната програма и тази за технологично обновление на комбината. Ако до края април 2008 г. не бъдат изпълнени екологичните изисквания, ЕК ще наложи санкции на България.

Министърът на икономиката Петър Димитров отбеляза наскоро, че голяма част от инвестиционната програма на Прамод Митал се е насочила към купуване на мощности извън България, вместо да модернизира “Кремиковци”. При лична среща между двамата през ноември 2007 г. Митал е обещал в писмен вид да инвестира 150 млн. долара в комбината, но не го е направил. Само продадената земя около и в “Кремиковци” е 500 ха, изчисляват от синдикатите.

“Сега сме изправени пред една много тежка ситуация, казва Васил Яначков, председател на синдикалната организация на КНСБ в комбината. - Ръководството на “Кремиковци” е продавало с широка ръка, земи, активи в и около комбината, които сега го поставят в практическа невъзможност да работи. Продадена е изключително важна гара, това е гара Прокат, продаден е и шлаковият табан - специалното място, където се събират шлаките /остатък след изгаряне на въглища, както и остатък след преработката на рудата в пещите/. Такова производство трябва да има специално място за шлаките. Имаше опит да се продаде езерото за чисти води в Ботунец, без него комбинатът също не може да работи. Продаден е и складът за готова продукция, откъдето се експедира продукция за вътрешността на страната. Освен това купувачите на метали влизат в завода с колите си, разхождат се из завода и къде каквото могат да вземат, го вземат.

Междувременно беше свалена охраната на “Кремиковци” и беше издадена команда работниците да охраняват комбината, но това е символична охрана. Продаден е също складът за резервно оборудване, в него има машини за около 50 милиона лева, те са чисто нови и никой не може да каже къде ще отиде това оборудване. В същото време твърдим, че няма пари за суровини, няма пари, за да се плати електроенергията, природния газ.”

Какво е “Кремиковци” за българската икономика?

Комбинатът произвежда стомана и стоманени изделия, които са около 2 процента от БВП на страната. “Кремиковци” осигурява голяма част от превозите за БДЖ, тъй като рудата за преработка идва от Русия, а БДЖ е важно звено и при експорта на стомана. Вносът на руда и износът на стомана осигуряват товари и за пристанище Бургас. Електроенергията и газта, използвани за производствените нужди на “Кремиковци”, представляват солиден дял от печалбата на НЕК и на Булгаргаз. В “Кремиковци” работят около 6000 човека, чиито осигурителни вноски са важна част от приходите на Националния осигурителен институт. С дейността си “Кремиковци” определя съдбата на редица други фирми, потребители на продукция и доставчици на материали, тоест на около 70 хиляди души в различни отрасли, по данни на правителствената пресслужба.

От екологична гледна точка Кремиковци се определя като най-големия замърсител на въздуха на София. Пушеците от комините му се стелят над София и тровят въздуха. Най-важното за продължаване на работата му е изпълнението на екологичната програма. През август 2006 г. ръководството на “Кремиковци” лансира идеята, че финансирането за нея ще дойде от облигационен заем, гарантиран със собствеността на “Кремиковци”.Това ще са инвестиции в екологични съоръжения и пречистващи филтри, които ще влязат в действие до 2012 г. На специалната пресконференция бе подчертано, че ако всички инсталации не се приведат в съответствие с европейското законодателство, “Кремиковци” няма да може да работи в рамките на Европейския съюз. Но, както се разбра впоследствие, от екологичната програма няма и следа, от технологично обновление - също. Държателите на бонове от облигационния заем, които де факто решават съдбата на комбината, са заявили позицията си, че са готови да вложат и средства, за да може “Кремиковци” да продължи да работи. След протестните действия и ескалиране на напрежението бяха осигурени поне пари за заплати.