Боримир Илков е част от света на киното съвсем случайно. И както той казва – в България е рядкост да има хора като него. Причините са поне три. Първо, не е учил кино. Второ, родителите му също не се занимават с кино. И трето, това, че изобщо се занимава с кино, е пълна случайност.
Освен в снимачните екипи, всеки първи четвъртък от месеца, може да го видите заедно с Йоана Павлова в „Хамбара”, да прожектира филми и да ги дискутира. Там също е започнал случайно, след като се е запознал с Венцислав Занов. Този четвъртък бе не само първи в месеца, но и в годината. Тогава той прожектира своята „Килната елха”.

- И как започна да се занимаваш с кино?

- Всичко започна през 2003 г. Бях на един кастинг за асистент-режисьори за филма „Спартак”. Там се запознах с  Красимир Хазърбасанов  Харесахме се. И така продължих да работя в кино продукции.

- Как попадна в екипа на „Обърната елха”?

- Отново чист късмет. Красимир Хазърбасанов бе поканен за първи асистент, а ние работим заедно и ... така.

- Ти си част от екипа на филма „Обърната елха”. Но си бил и  в много други продукции. Какво те провокира да заснемеш „Килната елха”?

- Работил съм в около 10 продукции. Като изключим  „Обърната елха” и „Разследване”, всички останали са били чуждестранни. Във филма на Иглика Трифонова бях съвсем малко. „Обърната елха” го преживях целия – от подготовката, търсенето на хора, кастингите за участници... Не всички естествено, но мога да се похваля, че циганите от платноходката са моя идея. Взехме ги от Варвара, защото ги познавам и знам, че са  достатъчно свободни и артистични, за да направят тази платноходка, която се получи много добре. Сигурно покрай това съм искал да остане нещо лично за мен, като преживяване и съм снимал. Не мога да кажа, че е много. Както се видя при прожекцията на „Килната елха” в Хамбара, от частта с „Дървеният ангел” няма почти нищо от това, което исках да се получи.

- Като каза „Дървеният ангел” – там си снимал абитуриентите, които профучаваха бързо покрай героинята в „Обърната елха”. Тя не беше стигнала още тяхната възраст, а вече беше бременна и те й изглеждаха доста далечни. В твоето филмче това няма да се разбере, ако зрителите не са гледали „Обърната елха”. Мислиш ли, че „Килната елха” може да съществува самостоятелно?

- Аз не наричам „Килната елха” филм, а по-скоро допълнение към „Обърната елха”. Не бих искал да го определям като някакъв самостоятелен продукт, защото не е. Той е събрал детайли на самото мое преживяване. Случаят с колите, които бяха на ретропарад, докато снимахме до Александър Невски, е препратка към първото виждане към новия, лъскав свят на Раша. Тя идва в столицата и абитуриентите са част от тази феерия и луксозност, която героинята вижда. Аз трябваше да организирам 40 коли абитуриенти да тръгнат заедно, което никак не беше лесно. Не за друго, но те вече бяха пияни и аз трябваше да тичам около тях и да ги уговарям. Затова сложих тези автомобили, които все пак са някакъв лукс. Нещо, което го няма в Две могили.

- Иван Черкелов и Васил Живков гледаха ли „Килната елха”?

- Нямам представа. Дал съм го и на двамата. Росица Вълканова също го има, но засега нямам отзиви. Надявам се да не ми се сърдят много, че съм работил по техния сценарий, въпреки че съм им казал, че ще правя такова нещо. Не знам дали могат да бъдат удовлетворени, най-малкото от такова качество. Те са професионалисти. Стремежът им е да правят професионални филми, а това е нещо съвсем аматьорско.

- Каква е разликата да работиш в чуждестранна и българска продукция, въпреки че май си все с български екипи?

- Да, и аз това щях да кажа. Вторите екипи, които се отделят от главните, са съставени предимно от българи. Разликата е във взаимоотношенията между хората. При българското кино има едни приятелски отношения, които в последствие дават някакъв резултат. Чуждите продукции са индустрия. Има йерархия. Не, че в българските няма, но тя се спазва до момента, в който седнеш на маса. При чуждите продукции това може да се случи много рядко.

- „Обърната елха” е с фрагментарна структура. Ти имаш ли си любима част?

- Аз нямам право да говоря за него, но по време на снимките любимият ми епизод е „Нерезът”. Тогава работихме най-много. Преживяването във Видин беше страхотно.

- Спомена „Нерезът”. В Хамбара си говорихме за това, докъде са допустимите граници в изкуството...

- В „Обърната елха”, и то в частта „Нерезът”, е по-интересен сексът между нереза и женското прасе. Това е най-големия сблъсък на виждания, затова докъде стига границата. С годините мога да кажа, че ставам все по-голям натуралист. Не ми пречи нито клането на телето (пак от същия филм, бел. ред.), нито животинския секс, нито самоубийството на героя на Красимир Доков. Приемам го като една реалност, която режисьорите са искали да покажат и е показана добре. След срещата в Хамбара постоянно си мисля за филма „9 песни”, който е много по-скандален в това, което показва, защото там вече се стопяват границите. Не се разбира докъде е порното, докъде е еротиката и докъде е киното.

- Много малко хора от присъстващите в Хамбара бяха гледали „Обърната елха”. Защо?

- Няма публика за българското кино в момента. Не съм статистик, критик. Но щом от хората, които бяха в Хамбара, само 4-5 от тях бяха гледали филма, е страшно. Той се върти вече месец по кината. Хората в Хамбара търсят някаква странична култура, но и те не са отишли да гледат такива конфликтни филми. Това само по себе си означава, че  не търсят такова нещо. Със сигурност почти всички от тях са ходили в „Арена” да гледат някой комерсиален филм, а не са гледали ново българско кино.

- Какво гледат хората?

- Не знам, аз лично не гледам филми.

- Ти си млад и се занимаваш с кино. Защо не гледаш?

- Гледам определени филми. Доста избирателно.

Специално за BgNewsroom интервюто взе Петя Славова