Свободата и независимостта на пресата в Украйна съвсем не представлява реалност. След десетилетия на цензура от страна на властите, днес сме свидетели на друг вид цензура – тази на доларите. След 2004 и “оранжевата революция” политиците не се осмеляват да оказват пряко влияние върху медиите, предлагат заплащане за репортажи с определена насоченост. В украинския журналистически жаргон тези платени репортажи се наричат “джинси” и се превърнаха в доходен бизнес за големите медии в страната през последните три години.

Игор Соболев, бивш водещ в националната телевизия Канал 5 разказва, че този процес е започнал като начин за корупция сред журналистите. Някой ви дава пари и ви казва “направи това или онова”. Днес обаче това се превърна в истинска индустрия. Всеки може да даде пари на някоя медия, за да подпомогне информационната част или за реклама. В действителност обаче всички знаят, че това е средства за купуване бдителността на тази медия. Ръководителите на медията приемат парите и отиват при журналистите като им казват “направи този репортаж, това е добър сюжет”.

След години на конфликти със собственика на медията си, Игор Соболев, който винаги отказвал платените репортажи, е свален от ефир. Корупцията сред журналистите се засилва осезателно около изборите, особено покрай предсрочните през 2006 и 2007. В предизборните периоди цените скачат главоломно и минута платен репортаж в централна новинарска емисия може да струва до 5000 долара, а ексклузивно интервю в праймтайм и на живо в студиото може да стигне цена от 100 000 долара. Според данните от независимо изследване всеки месец се харчат по 100 млн. долара за поръчки на така наречените “джинси”.

В Румъния борбата за свободата на журналистиката е също много актуална. В момента тече съдебният процес на най-големия скандал в историята на румънската преса. “Бомбата избухна през октомври 2006, когато четирима директори от пресгрупата “Газета” бяха арестувани от полицията в град Клуж по обвинение в шантаж. Още по-интересното е, че и четиримата са бивши полицаи. Четиримата медийни шефове си избирали жертвите от средите на политиците и бизнесмените, като ги заплашвали да изнесат неудобни разкрития, реални или измислени, от личния им живот. Въпросните лица се съгласявали да подпишат рекламни договори с редакциите на два всекидневника, принадлежащи на групата “Газета”. Според обвинението, голяма част от парите влизали в джобовете на задържаните. През ноември 2006 скандалът се разрасна и към други два всекидневника, а броят на обвиняемите нарасна на седем. Процесът започна в края на миналата година и в момента продължава да тече.

Заедно с обвиненията за мудна и подкупна съдебна власт доклад на Фрийдъм хаус оцени медиите в България като “частично свободни”.

По отношение на свободата на словото в доклада на американската неправителствена организация страната ни се нареди в групата на Ботсвана и Тонга. В документа, посветен на медийната независимост, бе посочено, че българските журналисти са под натиск да прокарват и да защитават икономически и политически интереси, както и престъпни интереси. На практика нищо общо с приетия от тях етичен кодекс, в който декларират, че ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриват или изопачават факти. Думата корупция в българския тълковен речник има значение на лъжливост и подкупност.

Най-често подкупността на медиите се изразява в публикуването на интервюта или репортажи, които могат да бъдат обозначени като ПР или платена реклама. Още в зората на демокрацията започна една практика, която продължава и в момента, редакторите да наемат невежи хора за журналисти, защото те са по-лесно манипулируеми и могат безапелационно да прокарват начертаната политика.

Известно е, че в частните медии интересът на собственика е закон. В държавните пък се отстоява правителствена или президентска позиция. Слуховете в медийната среда разнасят мълва след мълва за близостта на един или друг представител на журналистическата гилдия до съответната политическа партийна централа. За добре запознатите близостта личи в поведението на екрана, в избора на събеседници, в начина на интерпретация на фактите. Материалните облаги остават скрити.

Най-ясно това поведение проличава във времето на предизборни кампании - време за изпитание на подкупността на много от журналистите и медиите. Неслучайно българските избиратели вече са резистентни на медийните послания по отношение на политическата активност и тяхното поведение се изразява в активна пасивност. Наблюдава се и нетърпимост към явлението.

От 2004 година 25 журналисти от 18 медии учредиха клуб “Журналисти против корупцията”. Тяхната дейност е съсредоточена в активизиране на влиянието на медиите с цел провокиране на нетърпимост сред гражданите спрямо различните корупционни практики. Има и предавания, които правят големи разкрития. Проблемът у нас, че всичко се прави на основата на скрита камера. Това крие своите негативни страни. Там, където няма проблем, а трябва да има, журналистът може да го създаде. Отиваш и предлагаш пари на някого, за да наруши закона. Това е правилото на скритата камера, обобщава един от журналистите, заминаващи се с разследвания. Всичко опира до саморегулацията, отбелязва журналистът.


Любомир Бояджиев/Мануела Манлихерова, РФИ-България, снимка: EPA/HERBERT PFARRHOFER/БГНЕС