В последно време невробиолозите се мъчат да разгадаят влиянието на музиката върху организма. На какво се дължи нейното въздействие и какви са механизмите, по които влияе?

Дори и когато е тъжна, тя доставя радост. Както изглежда, музиката по чудотворен начин прониква през всички пластове на съзнанието и навлиза направо в душата на човека. Как точно става това, интересува все повече физици и психолози, педагози и психиатри, невробиолози и други учени, посветили се в наше време на будещата голямо внимание сред обществеността дисциплина: изследването на човешкия мозък. Това поражда и много разгорещени спорове. В Оксфорд катедрата по музикознание  миналата година бе оглавена от Ерик Кларс, който е музикален психолог. Всички търсят механизмите на въздействие, чието разгадаване може да се използва за всевъзможни терапевтични цели и даже за повишаване на интелигентността.

Тези и темпераменти

Пример за това са тезите на американския психолог Норман ди Кук, който в катедрата по информатика на японския университет Канзай визуализира атомни ядра и изследва човешкото съзнание чрез езиковите възприятия и процесите, които музиката предизвиква в мозъка. През 2002 г. той публикува труда си "Звукът на гласа и мозъка", в който на близо 300 страници излага кодировката на човешките емоции и невро-физиологичните основи на музикалните звуци и музикалните възприятия. Във всеки случай впечатляваща е графичната презентация на диаграмите и увереното музиковедческо познание. През април 2006 г. Кук публикува труда си "Психофизика на хармоничната перцепция". Според един от последните броеве на сп. Шпигел е възможно да е разреши най-голямата и трудна загадка на звуковите възприятия. Причината за разликите във въздействието между мажорното и миньорното била открита. Скимтенето на малко кученце представлявало в историята на развитието "звука на губещата страна". Ръмженето и ревът на мъжките хищници било чист мажор от музикална гледна точка - нещо като оригиналното настроение на победителя...

Мюнхенският медик и музиковед Лоренц Велкер пише пък, че дори новородено дете носи в себе си наследствен опит за цели и полу-тонове, но само в западните страни те били за хармонии в миньор. В Нова Гвинея, например, децата се раждали с друга тонална система.

Музика и визии

Музикалната насоченост е въпрос на културата, а не антропологична константа, противоречи музиковедът Халмут Мауро. Героичното мажорно пеене в операта само по себе си е вече стилизация, художествено средство, символизиращо светлината, позитивната визия, непоклатимия ред, съвършенството. По принцип не може да се изхожда от предположението, че акустичните феномени в музиката, нито в класическата, нито в народната, могат да се свързват едно към едно с биологичните феномени на развитието. От друга страна обаче музиката не е чисто символичен език или непосредствен душевен порив.

Кук не иска и да знае за тези доводи. Вместо това той например маргинализира култури, където голямата секунда т.е. непосредствено следващи един след друг тонове са смятат за съзвучни. За него своеобразно изключение представляват българските женски хорове, които пеят песните си в особено съзвучие - по-различно от характерните за Запада терци.


„Дойче Веле”, снимка: EPA/KLAUS-DIETMAR GABBERT/BGNES