София, в. „Новинар”/”Дойяе Веле”
 


През изминалата седмица от комбината “Кремиковци”, освен традиционната отровна пушилка, се разнесе и поредната икономическо-политическа миризма на скандал...

... който току-виж довел най-сетне до разумно решение и рентабилна покупко-продажба.

Работниците в “Кремиковци” блокираха в комбината в късните часове на срядата собственика Прамод Митал и не го пускаха да излезе от сградата. Причината да държат индиеца като заложник е неговото изказване, че няма да продава комбината. Из първа страница на в. “Новинар”.

Поуките на “Кремиковци”

Случаят с металургичният комбинат “Кремиковци” може да бъде поучителен, откъдето и да го погледнеш. Безумната рожба на българо-съветската дружба, символа на икономическата несъстоятелност на т.н. социализъм е чудовище, което ражда чудовища. Да построиш подобен, бълващ отрова мастодонт, на 19 километра от столицата на държавата, да събереш в него хора от кол и въже, които отгоре на всичкото бяха и икономически привилегировани, да унищожиш невъзвратимо природата, да поставиш рекорд по нерентабилност на производството са само привидно знаците от едно минало. Всяко минало обаче съществува и в настоящето, отразява се и на бъдещето.

Източването на входа и изхода

След промяната комбината-гордост попадаше във все по-нечисти и алчни ръце, бе източван по най-безмилостен начин и на входа, и на изхода, всеки опит за разумната му продажба и бъдеща експлоатация бе политически осуетяван и Кремиковци все повече задлъжняваше и се рушеше, рушейки и всичко около себе си. През тази седмица отровният мастодонт пак се озова в центъра на скандала, даде нов медиен шанс на вечния шмекер Томов да играе център-нападател и в поредния провал, предизвика правителствени совалки, събра нови кандидат-купувачи и милионери от кол и въже, от Митал до Жеваго, разбуни ощетените и ограбени работници, създаде поредния благоприятен фон, върху който да лъсне поредния скандал между премиера Станишев и столичния кмет Борисов.

Старите-нови играчи в суматохата

Естествено не мина без Тренчев и Желязков. В цялата суматоха, съвсем според Радичковската мярка на абсурда, сме принудени освен конкретната тежка пушилка на Кремиковци, да дишаме и задушливата политическа пушилка, която в нашенските условия, забелязали сме, не води нито да поуки, нито до рационални решения. Очакваме само всезнаещия си президент да се завърне от Мексико, или докъдето е стигнал със злополучния Ту-154, за да ни обясни и той казуса “Кремиковци” с много думи, които нищо не казват. Първанов това го може.