Отбелязват 320 години от Чипровското въстание
Повод за избухването на Чипровското въстание срещу турското робство е завладяването на Белград (6 септември 1688) от австрийците и напредването им към Видин и София. В началото на 1688 г. са образувани чети под водачеството на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови, Лука Андренин и др. Организираните 8 чети са от Чипровец (дн. Чипровци) и от селата Копиловци и Железна.
След завладяването на Белградската крепост въстаниците преминават към активни действия. Те превземат местния административен център Кутловица (дн. Монтана) и се насочват към Лом. Въстаниците разчитат на навлизането на австрийската армия, но нейният щаб решава да смени посоката на настъплението и се предвижда на югоизток към Кюстендил. Подробности за военните действия не са известни.
Предполага се, че въстаническите войски са нападнати от унгарския васал Имре Тьокьоли. Според друго сведение въстанието е потушено от нефери (пехотна войска). Претърпели загуби, въстаниците се оттеглят към Чипровец за последен отпор. Въпреки защитата градът е превзет, разграбен и опожарен. Около 1000 млади жени, момичета и момчета са заробени, а останалите се спасяват с бягство през Дунав. Оцелелите въстаници и предводителите се присъединяват към австрийските войски. Част от населението на опожарените селища Чипровец, Копиловци, Железна и др. се заселва в Трансилвания и Банат и в незасегнати от въстанието български земи.
· горе ·
Още Новини от България
СО: Спокойно! Ватманите ни са квалифицирани (14:09)
Камион блъсна 15-годишно момче на пешеходна пътека (13:32)
Овчаров: Да не се подаваме на популизъм (13:21)
Откриха нарушения във финансирането на патиите (12:12)
35 милиона за нова канализация на Перник (11:43)
· горе ·
